„Специална теория на киното“ е и историческа поетика на това изкуство. Тя съставлява том трети от едно цялостно изследване на общата теория на киното в пет книги. Формирането на екранната изразност се разглежда в нея неразривно свързано с развитието на екранните процеси.
Този труд може да се нарече и селективна история. Изследват се предимно онези явления, които дават облик и смисъл на екранното образотворчество и са художествен гръбнак, образуващ спецификата на киното.
