Веднъж пътувах с бебето си в трамвая. Качиха се двама души – мъж и жена, които накратко могат да бъдат описани с клишето „очукани от живота“. Не много възрастни, но и не добре запазени, с липсващи зъби, и двамата със следи от привлекателност, но вече трудно забележими. Мъжът носеше найлоново пликче с половинка хляб и 2 – 3 малки хартиени пакетчета – навярно обядът им. Както ги наблюдавах в продължение на няколко спирки, мъжът изведнъж забеляза бебето. Само за няколко секунди той успя да развие едното пакетче, в което имаше салам, да извади нож, да отреже половината и пред ококорените ни очи – моите и на бебето, се появи парче от най-долнопробния салам, набучено на нож, за да си хапне то. Аз бях готова да се разплача – и тогава с периферното си зрение забелязах реакцията на хората в трамвая. Всички го следяха с презрение, у някои граничещо с възмущение, у други – със снизхождение. Какъв идиот! На този човек посвещавам книгата си в уверение на това, че жестът му не е бил напразен.