За детето светът е реалност и природа едновременно. То не прави естетическа разлика между фаса и розата. С наслада опипва, опитва и разкъсва и двете. С огромен труд и шумна радост то изследва света неуморно и непредубедено, с прецизност и страст. Затова е обидно, когато го обучаваме с „адаптирани“ заместители, а не с красотата на реалността, която го привлича и възбужда въображението му.

Буквите са магически знаци, защото тяхната свързаност създава светове – многопластови и триизмерни. В същото време те са базови градивни единици като прозаичните предмети около нас. Когато диференцираме това, което ни заобикаля (същностна част от развитието и порастването), нека не отнемаме от заряда на атомите и молекулите и от поляритета на пространствата в тях. Буквите са ни нужни, за да реконструираме именно тези фини трептения на материята. Бих искала да предам звуковата вълна, която хартията не провежда, чрез тънкия щрих на молива и категоричната яснота на образа. С уважение към писмеността, децата и родителите.

„…красотата няма вече да бъде нито проект, нито цел, а ще стане очевидната реалност на нашата природа.“
Мюриел Барбери, „Елегантността на таралежа“