Композиран като пъзел от взаимно допълващи се истории, поднесени от различни герои, романът „Сърце на вятъра“ се отличава с колоритен езиков многоглас, опростена пунктуация и лаконичен изказ, под чиято повърхност боботи тектоничното движение на дълбоки морални дилеми и силни полюсни чувства. В борбата си да преодолеят последиците от финансовата криза, жителите на ирландско градче са принудени да надникнат отвъд привидностите в обществените и личните си отношения, да се преборят с демоните си, да разгадаят едно старо убийство и едно ново отвличане, да се съхранят поотделно и като общност, да поставят ново начало.

Този горчиво-ироничен, безпощаден и остроумен текст с дръзка композиция и впечатляваща езикова виртуозност е едно от най-интригуващите явления в съвременната европейска проза.