​В потока незатихващ на жените, във всички други търся само тебе…

“Пабло Неруда е най-големият чилийски поет, носител на Нобелова награда за литература, а „Сто сонета за любовта“ е една от най-важните книги в неговото творчество. Сонетите са посветени на третата съпруга на поета и негова най-голяма любов.”
– Матилда Урутия

В посвещението си поетът пише:

„Двамата с тебе вървяхме из гори и пясъци, из изгубени езера и пепелно­сиви пространства и събирахме отломки от чисто дърво, от стебла, изпитали люлеенето на водата и непостоянството на времето. От такива нежни знаци аз построих с брадва и нож тези дървени складове на любовта, издигнах тези мал­ки къщи от четиринадесет греди, за да живеят в тях твоите очи, които обожавам и възпявам. Така съградих своята лю­бов и ето сега ти поднасям тази стотица: сонети от дърво, сътворени само защото ти им даде живот.“

“В потока незатихващ на жените,
във всички други търся само тебе…
Събираш всичко ти, а си една сред всички,
и аз задъхан с тебе преминавам
по цялата река на женското начало.”
– Пабло Неруда

“Има поети, които прикриват бедността на своя вътре­шен свят с пищни и усложнени фрази. Пабло Неруда е пъ­лен антипод на такъв род поети. Колкото неговият поетичен свят е сложен, полифоничен, необхватен, толкова неговото слово е удивително просто, ясно, прозрачно. Това е образец на майсторство в изкуството, мярка за истинска поезия.

„Сто сонета за любовта“ разкриват един странен свят от светлина и мъдрост – диханието на една голяма любов!”
– Николай Христозов

“В истинската поезия има един аромат, един акцент, една искрица, която всеки може да долови. И нека това да подхрани зрънцето лудост, което всеки от нас носи…
А да живееш без това зрънце, е наистина безразсъдно.”
– Федерико Гарсия Лорка

***

Пабло Неруда  (Рикардо Рейес Басоалто) е роден на 12 юли 1904 г. в Чили. Приема псевдонима Неруда, повлиян от чешкия поет Ян Неруда. Първата му стихосбирка „Дрезгавина” излиза през 1923 г. От 1927 г. започва дипломатическата му кариера. Посещава почти всички европейски страни и редица държави в Азия и Латинска Америка. Два пъти е бил в България (1960 г. и 1962 г.). Неруда e с леви убеждения. Има три брака – последният му е с Матилда Урутия – жената на неговия живот. През 1971 г. Пабло Неруда получава Нобелова награда за литература. Умира на 23 септември 1973 г.