„Корабът с алените платна“ е повест приказка, която Александър Грин написва в периода 1916 – 1922 година. Това е трогателната история на малката Асол, която загубва майка си още като бебе. Баща й – морякът Лонгрен, саможив човек, недолюбван от съселяните си – я отглежда съвсем сам. Той изоставя плаването и започва да прави играчки – малки модели на лодки, катери, еднопалубни и двупалубни платноходки, крайцери, параходи, които продава, за да издържа момиченцето и себе си.

Един ден, докато отива към близкия град, за да занесе там играчките за продан, Асол среща в гората старец – той й предсказва, че когато порасне, за нея ще дойде принц с кораб с алени платна…

„Корабът с алените платна“ е повест за непоколебимата вяра в мечтите, за убеждението, че всеки може да сътвори чудо за ближния си, за възвишения блян, че доброто побеждава и  вярата в това превръща невъзможното във възможно.  

Повестта е в основата на няколко екранизации и мюзикъли.

Има чудеса – усмивка, веселие, прошка, навреме казана нужна дума. Да владееш това, означава да владееш всичко!

Ако любовта е велика, всички трябва да мълчат.

Ние трябва да вярваме в това, което обичаме – няма по-висше доказателство за любовта. Немислимо е да поставим граница там, където завършва предчувствието и започва истинската любов.