Софи Аугусте Фридерике, дъщеря на княза на малкото немско княжество Анхалт-Цербст, е хилаво, грозновато момиченце, от което майката се срамува. Тя боготвори по-малкия си син – защото е момче, а единствената мисъл относно дъщеря ѝ е как ще я омъжи и кой ще я хареса. Момичето намира утеха единствено в обичта на баща си и в книгите.
Но един ден се случва чудото – в двора на княза на Анхалт-Цербст пристига предложение за годеж. Четиринайсетгодишната Софи е харесана за съпруга на руския престолонаследник. Еуфорията в малкия немски двор стига небесата – принцеса на Цербст ще стане владетелка на най-голямата държава в света! Следва тежкият път до Москва, приемане на православната вяра и смяна на името, годеж и след две години, през 1745-а, неугледното девойче излиза от църквата на Казанската Света Богородица като великата княгиня Екатерина, красивата съпруга на бъдещия руски император Петър III. Сто и двайсет сватбени карети и стотици конници в парадни униформи следват позлатената царска каляска, а бъдещата императрица маха нежно на хилядното множество, дошло да я поздрави по протежение на Невския проспект.
Но – след невижданата по блясък сватбена церемония – в младото семейство щастието не идва. Петър си играе с оловни войничета, а общата спалня остава тиха в продължение на години. Екатерина запълва времето си с книги и кореспонденция с великите умове на Просвещението. Докато я спохожда любовта – извън семейството – и след девет години брак тя ражда първия си син…
Оттук нататък любовта става за нея, лишаваната от майчинската обич, важна колкото въздуха. А властта, попаднала изцяло в ръцете ѝ, ѝ дава възможността да разгърне невероятния си управленчески замах и да бъде призната за най-великата владетелка на Русия.