След огромния интерес към спомените на танкистите, събрани в „Аз убивах с Т-34“, Артьом Драбкин представя в тази книга и спомени на танкисти, воювали с други машини – от леките съветски Т-37 и БТ, и тежките „Йосиф Сталин“ до САУ, както и с доставяните по „заем-наем“ „Матилда“, „Шърман“, „Валънтайн“. В много от бойните епизоди присъства и легендарният среден танк Т-34-85, който благодарение на високата си скорост и маневреността си успешно противодейства на тежките германски танкове „Тигър“ и „Пантера“.

Танкистите споделят откровено преживяното, като засягат и неща, старателно избягвани в съветската литература за Втората световна война: некадърни военачалници, наричани „будьоновци“, които не познават особеностите на танковата тактика и стратегия; лошо взаимодействие с авиацията и артилерията, обстрелващи понякога собствените войски; пиянство и обзавеждане на командирите с ППЖ (походно-полеви жени); лошо отношение спрямо военнопленници и стремеж към вземане на трофеи.

Не липсват и сензационни спомени: като прегазването в степта с веригите на танковете на една италианска армия или пък като твърдението на танкиста Николай Попов за водено сражение за Бургас и за улични боеве в София. Все пак Попов допълва, че в България е имало посрещане и с вино и храна…