Аз съм трето поколение медик, избрал анестезиологията и интензивното лечение „по наследство“, защото както казва баща ми, работещ в същата област, това е най-романтичната медицинска специалност. След училище ходих в поликлиниката на майка ми, където играта ми беше да слагам печати на кочаните с рецепти, а на празници и семейни сбирки с интерес слушах разговорите за случилото се в трудовото ежедневие на две поколения медици. Родителите ми са лекари, дядовците ми бяха лекари, съпругата ми е лекар. През 2010 г. се преместих да живея и работя в Германия, но често практикувам специалността си и в България. Горд баща на две прекрасни деца – Валентина и Пламен. За разлика от много други аз не започнах да пиша още в училище или в университета. Преди години, в нещо като онлайн литературен конкурс, за първи път събрах смелост и публикувах нещо свое. Хората го приеха добре и ме окуражиха. Така започнах да пиша по-често. Идеите ми идват спонтанно. Най-често това са случки от ежедневието ми на лекар или въпроси свързани с него, които са се загнездили в съзнанието ми. Надявам се, обаче, всеки читател да разпознае себе си някъде, защото тези разкази са животът около нас.Борис ТабловРазказите на д-р Борис Таблов са пропити с много човещина и емпатия, които са ни толкова необходими днес, за да можем да излезем от пандемията, запазили човешкото в себе си.Георги Бърдаров