Монографията разглежда правната уредба на извънсъдебните способи за разрешаване на административни спорове в България. В изложението е изяснена същността на административния спор, дефинирано е понятието „способ за разрешаване на административни спорове“ и са изведени критерии за класификация на видовете способи.
По отношение оспорването по административен ред се отбелязват недостатъците на уредбата, като се препоръчва усъвършенстване производството пред горестоящия орган и приемане на обща уредба на административните юрисдикции, която да регламентира правилата за учредяването им и основните принципи на тяхната дейност.
Споразумението по АПК и медиацията са представени като способи за решаване и предотвратяване на административни спорове. Направен е сравнителен анализ на споразумението по АПК и споразумението по Закона за медиацията и са изведени общите черти и различията между двата института.
Арбитражът е разгледан с оглед приложимостта му най-вече по отношение на действията на администрацията в производството по административното договаряне.
