Преди сто години в София се появява на руски език една малка книжка, озаглавена „Исход к Востоку. Предчувствия и свершения. Утверждение евразийцев“, която повече или по-малко остава незабелязана от широката общественост. Тогава, но не и в наши дни, когато мнозина изследователи от цял свят се обръщат към нея, за да потърсят и разкрият корените на евразийската философия. И това е така, защото евразийството се превръща във влиятелна и привлекателна идеология след рухването на комунизма.
Тази книга, която се явява сборник от кратки статии и есета, е издадена от група руски интелектуалци, които намират убежище в България след края на гражданската война и разгрома на бялото движение. Те се събират заедно в столицата на България не за да оплакват руините на империята и самодържавието, а за да представят общата си визия за бъдещето на своята велика родина.
При това те отказват да приемат ролята на културна „провинция“ на Европа, каквато им се отрежда от романо-германския свят. В крайна сметка те призовават Русия да преоткрие себе си и своята идентичност, като се придържа към логиката на собствената си култура и история.