На попрището жизнено в средата, на половината от вчера и отвъд…
Това е цяла вечност! А следата от всичко друго е сега на съд.
Но трябва ли да се упрекна в нещо, когато просто исках – да съм жив!
А всичко друго е – сърце горещо, нагоре, към венеца мой… трънлив.
