Книгата разказва за любов.
Повечето от героите в някакъв вид наистина са съществували преди сто години.
Крадци, млади вдовици, гимназистки, следователи, бъчвари, светици, самоубийци, акробати или проститутки – всички те са от най-големия български град на Дунава.
Живеят там и носят на гръб междувоенното време.
Всички правят най-старото нещо на света – обичат.
Любовта ги намира и се стоварва отгоре им като откровение, но и като проклятие.
А човекът се оказва слаб за такива дарове.
И мъртвите, и оцелелите споделят с читателя си: от любовта, както и от смъртта, изход няма.