Трифон Митев кани читателите си на романтична вечерна разходка из необятните пространства на поезията, пасторалните етюди на любовта и баладичните съновидения. Неслучайно той е нарекъл новата си лирическа сбирка “Вечерна разходка”. Мами го негата на припадащия здрач, изкушава го томлението на сумрака, който постепенно потъмнява и от кадифено пурпорно преминава във виолетово антрацитено. Най-характерното за този поет е дискретното внушение, приглушеното говорене, мечтателното съзерцание на Натурата, нежното потапяне в мъглата на родовата памет, любовното вслушване в гласа на прадедите, които шепнат от своите вечни покои в българския чернозем.
