ПОРИВИСТО
Александрин

И все на кръстопът, и все сред самота
откривам радостта от простите неща:
усмивка на дете, случаен минувач,
заспиващи цветя в припадащия здрач,

един препускащ кон със вятър за ездач,
ритмичния откос на непознат косач,
лечебна хладина от изворна вода,
на чанове звдъна, прииждащи стада…

Живот край мен кипи, изпълнен с красота.
Нима сред този свят ще чезна в самота?
И втурвам се сама усмивка, страст, летеж,
защото съм жена от пламък, не от скреж.