Климент Охридски

“КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” – Исторически роман

“Когато реших да се заема с написването на тази книга, добре разбирах, че с нея ще настроя цялата научна общност срещу себе си. Ала мисля, че е крайно време някой да извика: “Царят е гол!”. И аз го направих!” – твърди авторката, чиито исторически романи се радват на огромен успех и вече се продават от най-големите онлайн книжарници в Англия, САЩ и Канада.
За първи път излиза такова пълно животоописание както на св. Климент Охридски, така и на братята Кирил и Методий, подплатено с факти от древни исторически източници в светлината на артефактите, които се появяват през последните години и постоянно ни карат да променяме представите си за събития и исторически личности. П. Павлова за пореден път доказва, че когато към нейната прецизност за описваните герои се прибави и находчивото авторово въображение се появява четиво, което те грабва от първата страница и не ти се иска да свършва.
Ето какво написа за него литературният критик Георги Цанков:
„Той е неотменима част от забележителния й исторически цикъл, в който влизат „Спартак, гладиаторът“, „Боян магът – синът на Симеон“ и Петър Дънов – Спасителят“. Четирите епични книги, към които – дълбоко съм убеден – ще се присъединят още, очертават духовната биография на нашия народ, те са своеобразно продължение на „Оптимистичната теория“ на Иван Хаджийски. Можем да обобщим посланието им и със заглавието на друг том от съчиненията на великия народопсихолог: „Гражданска смърт и безсмъртие“. Творческата биография на Павлина Павлова е извънредно богата – тя е дългогодишна радиожурналистка, основателка на вестника на ромите „Цигани“, съосновател на отвореното писателско общество „Балкански Декамерон“, член на дамския литературен кръжец „Евгения Марс“. Има хиляди почитатели у нас, но уважението към нея се шири и сред българите в чужбина, постоянен участник е в дискусиите в „Лига на българските писатели в САЩ и по света“. Тя насища книгите си не само с незабравими, абсолютно различни от христоматийните образи на нашите предци, но от роман в роман налага своите възгледи за родната история и за световното значение на културните ни послания. „Климент Охридски“ е роман, написан от ерудит, познавач на Светите книги и на философските идеи на великите ни предшественици. Също като академик Георги Марков, Павлина Павлова е абсолютно чужда на превзетата политическа коректност, тя не се бои да бъде патриот ( не патриотар!) във времена, когато защитата и прославата на националните съкровища се възприема едва ли не като „лош вкус“ от хора, които – папагалски! – повтарят с уж глобалистичните си идеи постулатите на болшевишкия интернационализъм. „Климент Охридски“ е задъхан монолог на Светията – той започва с влитането на белия гълъб, с появата на Светия дъх, дошъл да освети великото начинание – духовното просветление на племето ни. Романът категорично и талантливо доказва, че българите са европейци дори преди представящи се за древни народи, че делото на Светите братя Кирил и Методий не е византийска шпионска акция, а осъзнато покръстване чрез слово и дух на готовите за тайнството люде. Позоваванията на Библията са извънредно много в текста, но те са напълно уместни, нещо повече – философският им пълнеж обогатява образите, измъкващи се от скучните страници на учебниците по история и заживяващи пълноценно битие, отдадено в служба на Бога и на рода. Убеден съм, че техните образи в новия роман на Павлина Павлова ще се врежат завинаги в съзнанието на благодарните читатели. Монументални са портретите и на верните им ученици, като действието се развива не в рамките на тогавашната голяма България, а на целия Европейски континент, тъй като делото на Апостолите променя историята на Стария континент – Павлина Павлова майсторски ни пренася от покоите на Папата в чертозите на българските владетели, от дворците на Константин Велики и на Диоклециан до обителите, в които се създава новата култура. Вплитането в разказа на мита за Орфей и за орфическите тайнства допълнително разширява контекста на духовните послания, а Климент Охридски е връзката между древните знания и посланието на „Азбучната молитва“.Белетристката обогатява представите ни за древността на българското езотерично знание с посланията на траките в „Спартак, гладиаторът“, с озаренията на Боян Мага и на Учителя Петър Дънов – но панорамата на художествените й открития може да бъде осмислена само след задълбочено вглеждане в цялото и в пространна студия.“

Отгръщайки страниците, ще узнаете как св. Климент Охридски в рамките само на седем години образова 3500 българи в основания от него Първи европейски университет – Деволско-Охридската просветна школа, които се превръщат във факлоносци на българския език и духовност в границите не само на България. И още славни моменти от живота на нашите велики князе Борис-Михаил и Симеон, които с мъдрост, дипломация и с меч са водили народа ни, за да пребъде България през векове на тъмни нашествия и грабителски войни.
“Сега е наш ред да продължим тяхното дело – горди заради миналото и с оптимизъм за бъдещето на България – заявява Павлина Павлова: – Защото народ, който не знае и не помни историята си, е обречен на изчезване. Няма да позволим това да се случи!”