В развиваща се по класическата сюжетна схема на пътешестващите Водач и Ученик в „Стадионът на Старата госпожа” двамата странстващи свещеници разказват своята история на границата на реалността, мистификацията и мечтата. Авторът е мотивиран от факта, че в българската литература образите на духовника са до болка схематизирани – или революционни водачи, или алкохолизирани и видиотени мошеници с огромни шкембета. Многопластови характери на духовници, които са ерудити и юродивци едновременно никога не е имало в родната ни литература.