Смъртта заслужава да бъде превърната в проект. Тя е стабилна, безотказна и вечна. Мнозина биха купили нейни акции, ако ги имаше на борсата. Тя е шансът ни да живеем по-смислено и да си отидем по-мъдро – ако погледнем на всичко през призмата на края. Когато мозъкът осъзнае, че съществува реална опасност да настъпи смърт, всичко друго остава на заден план – възгледи, принципи, задръжки, социално програмиране. Никога не е късно да се научим как да умираме, как да приемаме смъртта на близките и как да живеем. Времето е като автобус 204 през епохата на зрелия социализъм – може да го свиваш и разтягаш. Може да направиш от три, четири, или шест месеца цял един живот. А може да напъхаш един живот и в пет минути. Това е основното послание на сборника, обединил откровените разтърсващи истории и размисли за смъртта от 28 журналисти, писатели и университетски преподаватели на възраст от 25 до 80.
