Романът „Посока Сакраменто” е за объркването и невъзможността на изтерзаните човешки същества да установят близост, когато единственият им шанс е да покажат без страх ахилесовите пети на съществуванието си. Защото там, където и безмилостният Бог на българското всекидневие отказва да помогне, помага топлината на обикновеният приятелски жест.  Романът разказва как хората се страхуват един от друг, как се затварят в гета, луксозни изградени или порутени от годините немара, в които гледат страшен филм. Как затварят очи на най-ужасните места, и как искат животът да продължи, а се страхуват. Разказва за тишината и тъмнината, когато лентата се скъса.