Протестирайки последните сълзи
Се стопиха с въздишка на лицето
Миг след това там засия
Най-прекрасният букет на светлината
Изгрявайки от подножието
На затаилото препускащия си дъх сърце.
Но там някъде блестяха
Две неотронени сълзи –
Очите на дъгата.