Драматургията на Златанов е завръщането на бъдещето в миналото на съвременната българска литература. (Владимир Сабоурин)

Златанов е усърдно и инатливо заседнал в една негативна аутопсия на заклещения между ченгеджийското минало и все така незапочващото настояще на свободата на уж новия човек, т.е. предприемача. Новият субект на прехода трябваше да е майстор/господар на самия себе си. Тези пиеси се ситуират и в хватката на застиналото настояще на скопения от автогосподарстването си човек; ако има някакъв обобщим и колективен субект, тук това е скопеният от сегашност идиот на собственото си бъдеще. (Станимир Панайотов)