Тази книга, дълго и изкусно отгалагана в двойния смисъл на думата, е парадоксален дебют, зад чиято привидна скромност прозира рафинирана дързост.
Стъпили върху разбирането за поезията като „игра на знание“, стихотворенията от „Изкуство на отлагането“ провокират българската лирическа традиция с една англосаксонска изобретателност и остроумие, но нито за миг не губят интензитета на индивидуалното преживяване.