Като началоВинаги съм вярвал, че за да откриеш една необикновена, изумителна, единствена по рода си история трябва просто да попиташ първият случаен минувач на улицата.Всеки човек е носител на поне една неподражаема притча…на една прекрасна песен…на един зашеметяващ роман…на един достоен за холивудска продукция житейски сценарий.Не трябва да оставяме своите страници ненаписани и своето повествование само за себе си, защото те могат да бъдат от полза не само за техния автор. Самото писане не е особено трудно. Трябва просто да седнеш пред хартията или компютъра, да отвориш раните си и да започнеш да си спомняш, да преживяваш.Всичко е много по-лесно и истинско, когато взимаш мастило от болките си, от собствените си истории, терзания, мечти, провали и триумфи.52 цитата извадени от своя контекст не са история. Те са просто думи…мисли изтръгнати от мястото където винаги са се чувствали щастливи и където честно казано навярно искат да се върнат. Но в случая те са и още нещо – надеждата, че ще ти помогнат да посегнеш към ключа в твоя джоб. Ключът към тайната, която си ти.На следващите страници ще откриеш 52 апела към теб и твоята ненаписана книга.Моля те, напиши я! За мен. За себе си. За хората, които те обичат. И за тези, на които твоята история някой ден ще подаде ръка.Ето, това е хартията. Мастилото зависи от теб.Иво Иванов