Преди две години написах “Мира нямам”. Още нямам мира. И никога няма да имам, когато става дума за възможност да помогна на някой да повярва в себе си, в доброто, в любовта, в Бог, който е у всеки от нас!
И тук, както в предната ми книга, някои от стиховете са изповеди на мои пациенти, облечени от мен в поетична форма. Отговорите на читателски писма от втората част са публикувани отново в различни печатни издания. А героите (те наистина са герои, защото доказват, че с вяра се постига промяната!) на описаните в третата част случаи са събирателни образи с един основен прототип и сменено име.
В “Мира нямам” завърших обръщението си към читателите така: “Умният читател сверява часовника си с написаното и сам взема решенията си. Има още много въпроси, но в една книга не момее да се обхване всичко. А и аз нямам намерение нито да спирам да пиша, нито да прекъсвам работата си с пациенти, нито да се откажа да търся всички възможни начини да карам хората да се замислят за качеството на живота си. Просто защото… нямам мира. Така се усещам истински жива!”
Сега само ще добавя: не просто жива, а щастливо жива, защото ВЯРА ИМАМ!
Надявам се, че всеки от вас ще открие в тази книга поне малък жокер за постигането на личното си щастие. И с това да допринесе за спасяването на живота на планетата! Защото всички ние сме един организъм! Боледуването на част от него разболява цялото. Излекуването на част от него лекува цялото! Да повярваме в това, означава да сме хора – да повярваме в звездите, без да ги виждаме! Така, както вярва моята малка шестгодишна пациентка, чиято рисунка избрах за корица – тя вижда звездите и през деня! Всички го можем! Но само ако вярваме!
Мадлен