В книгата “Социология на философията” се изхожда от предпоставката, че съществуват и би следвало да бъдат изследвани външни за философията сама по себе си потребности от едни или други идеи, които благоприятстват тяхната поява и разпространение: – потребността от най-общи отговори на един или друг въпрос, които да са своеобразна координатна система, в която да се вкарват конкретни отговори на съответни проблеми – светогледна потребност; – потребността от фундаментален отговор на въпроса защо човек трябва да върши или да не върши различни неща – нормативно-ценностна потребност, от която зависи съществуването и функционирането на общностите; – потребността от оправдание на съществуването или отхвърляне на определен обществен порядък и в крайна сметка легитимация на определна власт – идеологическа потребност; – потребността от инструмент за цялостна организация на нашите знания и от най-общ инструментариум за разбирането на света край нас – методологическа потребност.