Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност.

Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава.

Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане дотогава, докато човечеството не премине през поредния си тъмен период.

Общество, свикнало да се самоуспокоява с празнодумство, да замита истината и да разчита на справедливост свише, е обречено на морален и ментален упадък. Историята ни учи, че справедливостта не е подарък, а медал за храброст; понякога кървав.

Историята е циклична и се повтаря.

Преди вандалите да завладеят Рим, централният площад на града бил обрасъл с бурени и там са пасли прасета. После Европа потънала в хилядолетен мрак.

Добре дошли в зората на новите мрачни векове!