Книгата описва интересния период от живота на писателя Иван Вазов, когато работи като съдия в гр. Берковица през 1879–1880 г. Представени са съдебните казуси, решени от съдията Вазов, както и хората и събитията, които ще намерят място по-късно в неговата литература. Автор на книгата, писана през 1943 г., е проф. Никола Саранов – титуляр на дисциплината Наказателен процес в Софийския университет до 1944 г. Встъпителният очерк за проф. Саранов, както и за книгата, е на проф. д-р Веселин Вучков.
30-годишният Иван Вазов живее непълни две години в гр. Берковица, където е назначен за съдия (1879 – 1880 г.). Престоят в този град и кратката съдийска кариера на писателя оставят незаличим отпечатък в съзнанието, а и в неговото творчество – тук написва свои творби, а някои от прототипите на герои от бъдещи известни произведения среща именно в балканския град.
