Какво има между „суперлуната и… супер Земята“? Какво става с времето след онзи миг, в който то е спряло? Под каква форма се появява абсолютното зло? „Понякога се случва“ дава версии на тези и други въпроси. Независимо дали пише проза или поезия, Цветозар Цаков успява да създаде приятелска близост с читателя. Понякога шеговито, друг път със сдържана тъга, поетът лови и опитомява картини и моменти от града, бита и вътрешния живот на човека – без илюзии, без разкрасяване, без резки жестове. 
– Петя Хайнрих
Очаквах една бъбривесто безмила поезия, която като тийнейджър се кълне в единствеността на истинската любов. Тук обаче безмилостно вещно се слага точка на девството на детството (ако бях някой писател, щях да напиша и детството на девството). Остават въпросите: „Остава ли простор за неразбиране?“, „Срещите недочакани и неповикани ли са?“, „От безсилие ли изтрива езикът наученото неезиково?“, „Има ли полза от хлебарките?“, „Непромяната една от тайните ли е, които отбягваме в постоянна промяна в рамките на непроменлива система?“, „Не показваме пръст на света, само когато в него имаме пръст?“ и прочее.
– Николай Бойков