Японската геополитика от древността до днес

Луксозно издание с твърди корици, черно-бели и цветни карти, изображения и фотографии!
Терминът “геополитика” е въведен в научния дискурс от шведския политолог Рудолф Челен (1846 – 1922), но най-известна е теорията на английския политик и географ Халфорд Макиндер (1861 – 1947) за “географската ос” – понятие, заменено по-късно с “хартленд”. Най-общо казано, става дума за зона, която е средоточие на континенталната сила, тъй като е недостъпна за морските държави. От гледна точка на теорията за хартленда най-благоприятно е геополитическото положение на Русия.
Японската геополитика се развива под влияние на немския учен Макс Хаусхофер (1869 – 1946). От 1908 до 1910 г. Хаусхофер е акредитиран като помощник военен аташе към посолството на Германия в Япония. След завръщането си в Германия той защитава докторска дисертация на тема “Размисли за военната мощ на Велика Япония – световна позиция и бъдеще”. Хаусхофер смята, че Германия трябва да търси съюз с морските държави Италия и Япония, за да компенсира слабостта на военноморските си сили за сметка на сухопътните.
Базови фактори, които определят геополитическите цели на дадена страна, са нейното стратегическо разположение и богатството или бедността на природни ресурси. При недостиг на природни ресурси, какъвто е случаят с Япония, на преден план излизат политическата стабилност на страните, от които те се доставят, както и сигурността на пътищата, по които се доставят.
На пресконференцията след утвърждаването на новата стратегия за национална сигурност премиерът Кишида Фумио посочва, че Япония е в повратен момент от своята история и това налага обновяването на стратегията.
Новата книга на Братислав Иванов е посветена на японската геополитика от създаването на държавата Ямато (Япония) до наши дни. Специално внимание е отделено на геополитиката на Японската империя. Със започването на Тихоокеанската война тя става част от глобално противопоставяне, завършило с нейния крах. Друг акцент в книгата са следвоенните геополитически доктрини. В контекста на новата японска стратегия за национална сигурност, обявена на 16 декември 2022 г., темата на книгата е особено актуална.
***
Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология и преводач от японски език. Завършва специалност “Японски език и литература” в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от името на император Акихито с “Ордена на изгряващото слънце” за приноси в изследванията на японския език и разпространението му в България.