“Ако Христос съединява човешката история, Той придава и на космическите цикли пълнотата на техния смисъл. Нека препрочетем така годишния цикъл: Рождеството, зимното равноденствие, е измолването в мрака, в мига, в който светлината започва да нараства. Възкресението съвпада с пролетта. То би трябвало символично да ситуира мига, в който животът възтържествува – не за краткотрайно лято, а за вечното лято на Царството.”
Закърмен с Православието, но и внимателен към западната традиция, Оливие Клеман се спира в тази книга върху дълбинното значение на “силните времена” на вярата: Рождеството, молението в сърцето по време на зимната нощ, Пасхата и Възкресението, огъня на Петдесетницата и светлината на преобразения Христос, която струи от иконите, за да се стигне до Спасението.
Оливие Клеман (1921-2009) е известен френски православен богослов, дългогодишен професор в Богословския институт “Св. Сергий” в Париж.
