Издател | |
---|---|
ISBN | 954-321-152-3 |
Година | |
Автор | |
Корица | |
Брой страници | 348 |
Тегло | 0.34 кг |
Копелето на дивана
Автор: Колектив
£8.48
Налично
След огромния успех на Кучката вкъщи” дръзкият и безпрецедентно откровен мъжки отговор не закъсня. Жените, които твърдят, че мъжете”са зле с мисленето”,”не умеят да се изразяват ясно” или са”абсолютно непросветени”, ще трябва да си вземат думите обратно, докато разгръщат страниците на тази книга. В нея двадесет и седем освободени от излишни задръжки мъже от всички възрасти показват, че могат да бъдат както забавни, остроумни и чаровни, така и да разсъждават наистина задълбочено по важни и трудни теми. Те разказват неща, които повечето мъже не биха разкрили – защото са твърде почтени или понеже се боят. Разкриват ни стряскащи истини за живота на мъжете в днешно време, докато се опитват да изяснят причините за далеч не винаги преобладаващото у тях желание да са женени, за безпорядъка в личния си живот, за неочакваните радости и стресове на бащинството, за желанието си да лъжат тези, които предполагат, че обичат, с онези, за които не спират да ламтят.Сред мъжете в тази тъжна и весела, обогатяваща и провокативна книга има преподаватели и поети, бивш футболист, холивудски сценарист, затворник, софтуерен специалист, художник и гробар. Тези мъже се карат, ходят за риба и сгъват прането. Те крещят, сърдят се, плачат и се утешават. Правят любов, палачинки или пък воюват. И когато бъдат помолени, те дори са в състояние да изпълнят литературния еквивалент на пълен мъжки стриптийз, да разголят докрай онова, което се отнася до техните семейства, връзки, желания и страхове. Седнали върху своите дивани, копелетата не са се уплашили да анализират, изповядат и признаят всичко – от необвързващите сексуални авантюри и експлоатирането на надеждите на партньора (в началните разкази) през тайната на все още срещащите се успешни бракове до смазващите нападки и оскърбления по време и след разводите и терзанията за децата (в края на книгата).”Ако светът беше логично място, мъжете щяха да яздят с двата крака от едната страна на седлото.”- Рита Мае Браун”