За Франц Кафка творчеството е „форма на молитва“, метафизичен експеримент за улавяне на неясни видения, едновременно забранен и необходим чрез силата на словото да се обхване мистерията на съществуването. Често определят чешкия писател като „поет на отчуждението“.
В това отчуждение обаче Кафка се потапя, за да намери смисъл, за да открие загубената в света светлина, в чието съществуване той изобщо не се съмнява. Преводачът Венцеслав Константинов нарича писателя и „пророк на светлината“. При по-дълбоко зачитане в произведенията му може да се открие и хумор, и освобождаваща ирония, и особена невъзмутима ведрост.
Съдържание на сборника:
- Присъдата;
- Огнярят;
- Метаморфозата;
- Грижата на бащата;
- Единадесет сина;
- Братоубийство;
- В наказателната колония;
- Малката жена;
- Селски лекар;
- Първа горест;
- Издръжливец на гладуване.
