Колийн Маккълоу умело описва превръщането на Юлий Цезар от опитен политик в автократичен генерал. Той вече се е доказал като гениален военачалник, удвоил е доходите и територията на Римската империя. Затвърдил е връзките си със своите легати и легионери, защото във всички битки се сражава редом с тях и те са готови да се жертват заради него. А и е натрупал достатъчно богатство, за да остави зад гърба си кариерата на политик, обременен от дългове.
Докато жъне победа след победа, враговете му в Рим, начело с Катон и Бибул кроят планове за ликвидирането му. Използват всякакви средства, включително привилегированото си положение и властта си, чрез лъжливи обещания привличат на своя страна безгръбначния Цицерон, алчния Брут и дори Помпей Велики, доскорошния съюзник на Цезар. Целта им е да му отнемат всичко: легионите, провинциите, империята. Какво може да предприеме той? Да се примири с живота на изгнаник, или да тръгне на поход към Рим? Изборът е лесен: по-добре да загине като Пръв сред римляните, отколкото като тираничен старец, който ще причини рухването на империята.
Зла участ очаква всички, които подценяват великия пълководец. Защото Рим е неговата съдба, която ще му помогне да се справи със заговорниците и да се превърне в легенда.