Японската гравюра е част от градската култура на периода Едо (1603–1867). Ренесансовият дух на времето намира отражение и в поезията, и в театъра, но особено ярко проличава в гравюрата. Всички големи художници създават портрети на хубавици и еротични картини, но тяхната атрактивност не бива да засенчва останалите аспекти на гравюрата. Хокусай например е сред най-известните майстори на еротични картини, но той е и художникът, превърнал японската гравюра от изкуство, фокусирано върху портрета, в изкуство, ориентирано и към пейзажа. Преди него обичайни символи на периода Едо са гейшята и самураят. В гравюрите на Хокусай обаче се появяват и хората от народа – селяни, рибари, дърводелци, ковачи. Чрез съпоставянето на образи от изкуства, използващи различни изразни средства, класическата японска култура се представя като достояние на целия японски народ. В този смисъл гравюрата може да се разглежда като визуален израз на идеите на японския нативизъм – идеи, които ще се превърнат през следващия период в основа на националната идентичност и изграждането на националната държава.