Китай: някога и сега

Вчерашният Китай, както и днешният, винаги е бил един свят “сам по себе си”, един огромен свят, много близък и същевременно много различен от нашата вселена ‐ вселената на хората от Запада… Един сложен свят, който се оставя да бъде открит само ако откривателят си направи труда да си набави и овладее инструментите, чрез които би могъл да го разбере.Китайската цивилизация със сигурност е една от най-древните и най-богатите на нашата планета. Но за разлика от Древен Египет или великите монархии на Месопотамия тя продължава да съществува и да се развива.Отпреди 5 000 години преди Христа Китай си е все на своето място, непоклатим и в същото време невероятно подвижен, защото след десетилетия затвореност и свиване в себе си той е на прага да се превърне в свръхсила, вписваща се великолепно в световната глобализация, в която волята ѝ започва да тежи все повече и повече.Накратко казано, един свят сам по себе си… но със свое неизменно присъствие!Миналото трябва да обслужва настоящетоКъм този лозунг, оповестен от председателя Мао, би било подходящо да прибавим следното допълнение: “Миналото служи да проумеем настоящето.”За да разберем днешен Китай, необходимо е да познаваме важните географски, исторически, социални и културни фактори, моделирали манталитета на китайците от самите начала на цивилизацията по неговите земи. Защото те продължават, дори това не винаги да е видимо от пръв поглед ‐ особено за новопосветените ‐ да предопределят в значителна степен нравите и обичаите на неговите обитатели.Божествено и човешко ‐ една и съща битка!В Китай не съществува присъщото на толкова други цивилизации противоречие между божественото и човешкото, нито пък обредната или религиозната представа за сътворението на света. В замяна на това всеки китаец е убеден, че действителността ‐ такава, каквато той я възприема ‐ е само най-долната, най-несъществената част от едно цяло, което е несравнимо по-значително и в което ирационалното, дори иреалното запазва неотменното си присъствие. Светът е тайнствен и неговата забулена в мистерия част няма защо ‐ какъвто е случаят със западния рационализъм ‐ непременно да бъде обяснена. Следователно всичко, което е от “свръхестествен” порядък, изглежда “нормално”. Странното или в частност ‐ неуместното ‐ не смайва никого.За китаеца религията трябва преди всичко да бъде ефикасна: независимо дали става дума за култа към древните императори, съумели да осигурят по-нататъшното съществуване на своите династии в години на тежки изпитания и катаклизми, или пък за култа към своите родители и предци, който не познава прекъсване или