От едната страна е Буда, дворцовият хълм, днес град-музей. Отсреща е Пеща, огнище на националното възраждане, на интелектуалното и икономическото развитие. През XIX век двата бряга се обединяват и Будапеща е наречена Лондон на Дунава.
Поради географското си разположение градът винаги е бил мост между Изтока и Запада. От времето на Римската империя, епохата на Карл Велики, турското владичество, господството на Хабсбургите, превърнали я във втора Виена, до съвременната й история – университетската преподавателка Катрин Орел проследява всички важни периоди в превратния път на Будапеща през столетията.
Минало и памет образуват странна смесица в този магнетичен град, неведнъж разрушаван и възраждан и при все това известен като средище на забавлението и удоволствията. Та нали и всяка тирания е пораждала насмешка и ирония, бичуваща един подир друг диктаторите Хорти, Сталин, Кадар.
Може би не само за пример и поука на идните поколения Будапеща реши, вместо да срине паметниците на комунизма, да ги съхрани в парк в покрайнините като ярки исторически свидетелства.
