Малко са нациите и държавите, които имат такава хилядолетна героична и изпъстрена с многобройни събития военна история, с каквато основателно се гордеем ние, българите. Тя започва с бойните традиции на нашите предци – траките, обогатена е с военната храброст, дръзновение и опит на старите българи и съжителстващите с тях славяни, както и на българските воини от новото време.
Книгата е пръв опит за написване на няколкохилядолетната военна история на българите. Разглежда се развитието на българската войска във всички създадени от българите и техните предци държави – Одриското тракийско царство, Старата Велика България, Дунавска България, Волжка България и българските държавни образувания в Централна Европа, Апенините и Мала Азия.
Трудът обхваща, също за първи път, всички основни аспекти на състоянието и еволюцията на войската в българските държави – рекрутиране, въоръжение и екипировка, подготовка, боен опит, стратегия, оперативно и бойно изкуство.
Авторите изследват системно всички главни етапи от възникването и развитието на българската войска, нейните битки, съдействали за многостранното развитие на българската нация и държава.
С особено внимание се изследва с факти и документи приносът на българската войска за защитата на европейската цивилизация.
Последователно и прецизно се разглеждат пълководческите умения на българските владетели и военачалници, морално-психологическата устойчивост на българския войник, неговата физическа издръжливост и стремеж за победа в името на Отечеството.
Основната цел на това издание е да представи цялостна панорама на националната ни история, основаваща се на нови данни, натрупани от българската историография през последните петдесет години, преди всичко за периода до 681 г. Научният колектив си постави за цел решаването на важна и отговорна задача – да се изчистят страниците от националната ни история от онези интерпретации на факти и събития, които са обслужвали волю или неволю политическите фактори, управлявали българската държава.
Авторите нямат претенции за “нов прочит на българската история”, но отделят специално внимание на пренебрегваните и дискусионните въпроси в нея. Вярват, че написаното в осемтомната “История на българите” отразява съвременния етап от развитието на българската историография, освободена от идеологемите на близкото минало. Надяват се, че нейните страници ще дадат не само информация за същността на развиващите се исторически процеси, но и възможност за максимално пълна и точна оценка на историческия опит, който трябва да ползваме при изграждане на съвременната българска държава.