Смъртта не е алиби (анекдоти за български писатели)

Някъде през седемдесетте години, веднъж, щом като влязох в кафенето на писателите, Георги Джагаров ме покани на своята маса.
Нали беше от голямото добрутро, свитата му наброяваше повече от двадесетина души. Още не бях седнал, когато единият се обърна към мен на руски:

– Аз Ви познавам. Откъде? Били ли сте скоро в Москва?
– Не.
– Но сме се срещали някъде.
– А Вие ходихте ли през 1956 в Будапеща?
– Да.
– Тогава оттам ме познавате.

Никой не се засмя, само беззъбият Тасо се изкикоти. Горкият, нямаше с какво да прехапе устните си като другите.