“Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над “презряната тълпа”, понеже му пречи да разгърне способностите си.”
“… Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само “Свръхчовекът” е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. …
Първото издание на “Сън за щастие” излиза през 1907 г. в Тутракан. Това е една от най-ярките и характерни за великия поет книги, бележещи неговата творческа зрялост.”
– Панко Анчев
