Българинът в творчеството на Любен Каравелов все повече настоява пред себе си да не се подчинява нито на турската, нито на гръчцката духовна, нито на чорбаджийската власт. Защото тази власт е установила несправедлив ред, който не позволява да се живее праведно и нравствено. Затова и хората страдат. Властниците я използват в своя угода и за да потискат бедните. За тях дори семейното щастие не е позволено. Не е позволено дори да се радват пълноценно на децата и любовта в бедния им дом. Човек е в правото си да се противи на такава власт и да отстоява правата си. Той има достойнство и не е вече роб в душата си. Каравелов е първият български писател, който показва как в душата на българина зрее тази съпротива и започва все по-често и решително да се проявява. Социалната проблематика в неговото творчество придобива нови измерения и се преобразува в проблем за честта и достойнството на личността и за отношението ѝ към тези, които са богати и управляват.
– Панко Анчев