„Аз се осмелявам да предскажа, че ще дойде такова едно време, когато хората ще се ценят по Любена. „Четеш ли Любена?“, „Възхищаваш ли се от него?“ – ще пита потомството и ще узнава друг другиго. Но това ще стане тогава, когато се издадат на бял свят неговите съчинения. Ние сме запознати само с неговото списание Знание; но богатството, онова, което е написано с кръв и нерви, то не е още популяризирано, на твърде малцина е известно. Достатъчно е да ви кажа, че само два екземпляра зная аз от неговите съчинения, и двата в София, а в нашата област – ни един. За бъдещото потомство аз не желая друго нищо в нравствено отношение: да четат Любена, па да вървят напред!
Мнозина говорят, че покойният бил поет своего рода. Аз не разбирам – що искат да кажат тяхна милост, като че за поетите да има някой строго определен кодекс. Питам аз: не е литой възпроизвел и олицетворил себе си една цяла епоха? Не е ли той пял и плакал по арията на онова племе, правдините на което е защитавал? Но нямало сива мъглица, лятна гургуличка, вити вежди и тънко кръстче? Кажете ми: Кой се е тогава занимавал с крилца и тънки вежди, когато тия тънки вежди са били блокирани от позорно робство?“
Захарий Стоянов