Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око. Наблюдателен и чувствителен към всичко, което се отнася до общественото благо, до отечеството, до морала на отделния човек, на административни дейци и други личности, заемащи високи места в обществото, той използва всички свои срещи, разходки в природата и в града, посещава кафенета, особено в София, за да събира материал за разкази. Тук влиза всичко преживяно и спом-нено, видено и чуто. Използва дори случки и разговори от пътуванията си по трамваите. Вазов признава, че неговите разкази „имат винаги реална основа”, че той изобщо не може да твори от нищо.
Георги Цанев
