Република от светлина

​Би ли могъл да не е така опустошителен сблъсъкът между града и малките нашественици, между цивилизования свят и другия – различен и непознат? Действително ли у децата жестокостта съществува естествено, както твърди авторът, който не вярва в мита за детската невинност? Какво не съумява да даде Сан Кристобал на чуждите и своите деца? И дали тези „други“ деца не посяват семената на различен ред, на нова, смътно зараждаща се цивилизация?От време на време се появява някой писател, който не се ограничава да регистрира нещата, а създава нова реалност, способна да хвърли светлина върху най-тъмните ни мисли. Кафка прави това. Бруно Шулц го прави. А сега и Андрес Барба. Едмънд Уайт. Романът е носител на престижната награда „Ералде“ и е преведен на 17 езика. „Рядка метафизична интелигентност, едновременно прецизна и екстравагантна, омекотена от човешка нежност. “Айриш Таймс.