“Достойно есть” – това са поетите на България, увековечили нейния образ чрез мощта на българския дух и слово. За да ни има и през XXI в., техните стихове-прозрения трябва да са част от веруюто и националното самочувствие на всяко следващо поколение. Тревогата и надеждите ни са отправени към тези, които днес са в училищата и университетите.
Христо Ботев създаде поезията си в робско за народа ни време. Но тя разкри и разкрива своята същност след неговата смърт, през последните десетилетия на XIX и през следващия ХХ век, защото бе предназначена за свободни хора. Посланията й, макар и естетически зашифровани, съдържат категоричните повици на така жадуваното от него друго бъдеще за собствения му народ. За да е сигурен в този неин прочит, той я придружи с все така дълбоко изповедния заряд на статията си “Народът вчера, днес и утре”.
