Дида седеше на любимото си място – беше ѝ като запазена марка. На ръба. На ръба на прозореца, точно там, където започват мечтите и свършва адът. Обичаше да е с гръб към всички останали мизерни същества и за части от секундата да се пренесе някъде другаде. Някъде, където…

Шестнайсетгодишната Дида е оградила себе си, мечтите си и живота си с правила, които спазва стриктно. До един безумен майски ден, в който всичко се променя.

Ден, изпълнен с толкова много противоречия. Ден, в който маковете са кървавочервени, а мечтите – болезнено далечни…

Ден, в който една-единствена дума пулсира натрапчиво в мозъка ѝ като все още жива пъпна връв:

МАМА