Малкият принц – луксозно издание

„Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.“

Вече 80 години от първото издание – 6 април 1943 година, Малкият принц омагьосва читателите от всички възрасти, а темите за самотата, любовта и приятелството са все така вълнуващи и докосващи. Вълшебните илюстрации на Клаудия Бордин пресъздават пътешествието на малкия принц в търсене на тайните на Вселената и прекрасно допълват посланията на тази вечна класика.

***

След създаването си през 1934 г., независимо от хода на времето, романът „Малкият принц“ успява да си запази актуалността и до днес. Преведена на повече от 250 езика и диалекти и продавана в над 120 млн. копия по света годишно, книгата доказва, че има приказни герои, които преминават отвъд времето и покоряват вечността. Такъв е принцът на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Изградено от мислите на автора, момченцето със „златни“ коси, живеещо на астероид, и до днес успява да възпитава в мъдрост малки и големи.

Избран за книгата на 20 век във Франция и нееднократно присъстващ в различни рейтинги на 100-те най-добри литературни творби в света – такава слава има днес „Малкият принц“. Но в какво се крие тайната да създадеш най-четения и най-превеждан роман на всички времена? „Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море“, казва авторът на „Малкият принц“. Убеден е в истинността на това твърдение, съдейки именно от собствените си копнежи.

Въпреки че тези думи не се отнасят конкретно към успеха на книгата и не обясняват точната рецепта за изграждане на герой извън временността, оказва се, че наистина именно копнежите са движеща сила по пътя, който всеки извървява на тази земя. Доказва го животът на самия Сент-Екзюпери – воден от копнеж да бъде летец, той се превръща в една от най-забележителните фигури в историята на авиацията, а кариерата на световноизвестен писател е резултат от страстта да претворява преживяванията си в серия от литературни творби.

Пътят към писането

Роден в Лион на 29 юни 1900 г., Екзюпери е третото от петте деца в семейството си. Младостта на Антоан обаче преминава не у дома, а при леля му по майчина линия. Причината е загубата на неговия баща, който умира малко преди четвъртия рожден ден на сина си. От Лион семейството се мести в Санкт Мориц. Именно там на 12-годишна възраст Антоан надниква в един различен, по-смел и по-вълнуващ свят. Момчето дълго досажда на един пилот, показващ летяща реклама, докато той се съгласи да го вземе със себе си при полет. След кацането на земята, младият Екзюпери веднага описва преживяното в няколко изречения. Сент-Екс, както го наричат приятелите, остава толкова впечатлен от летенето, че през 1919 г. кандидатства за постъпване във френския флот, но се проваля на изпитите. Въпреки това, копнежът за авиаторски приключения не изчезва, а повиквателната за военна служба придвижва Екзюпери няколко стъпки напред към сбъдването на тази мечта. Документите пристигат през пролетта на 1921 г. В тях пише, че момчето трябва да докладва пред френските военновъздушни сили. През следващата година той вече има пилотско свидетелство. С няколко думи в писмо до майка си Сент-Екс не пропуска да опише и чувството, което изпитва по време на летене: „Маман, обожавам това. Не можеш да си представиш спокойствието, самотата, която човек открива на дванадесет хиляди фута височина, сам с машината си“. Не след дълго Екзюпери преживява и първия си инцидент – докато изпълнява въздушна акробатика със самолет, горивото му свършва, машината загубва скорост и се разбива. За щастие след трагичния инцидент Антоан остава жив.

До 1926 г. Сент-Екс успява да започне да лети отново. Общ приятел го урежда да се срещне с Бепо де Масими, ръководител на авиокомпанията „Латекьор“, която предоставя първите услуги за авиопоща между Франция и нейните колонии в Северна и Западна Африка. Семейството на Сент-Екзюпери обаче се страхува за живота му и настоява да се откаже от летенето. Дотолкова, че повлиява на Де Масими и той предлага на младежа административна служба. Разбира се, Сент-Екс бързо дава да се разбере, че се интересува единствено от летене и става един от пионерите в международните пощенски полети. По това време повечето от самолетите на „Латекьор“ са вече остарели модели, изостанали от войната и пилотите се принуждават да поемат много рискове. Аварийно приземяване, летене при всякакви атмосферни условия, борба с турбуленция, прелитане без междинно кацане над Средиземно море през нощта. Това не притеснява Сент-Екзюпери и през 1929 г. се мести в Аржентина, където е назначен за директор на аржентинските пощенски въздушни линии. Същата година описва и опасностите на авиацията в първия си роман „Южна поща“. През 1931 г., след завръщането си във Франция, публикува и втората си книга – „Нощен полет“, която печели престижна литературна наградата „Фемина“. Неусетно след това французинът започва да развива и уменията си на писател, докато работи като летец, служител по връзки с обществеността в „Еър Франс“ и журналист. Въпреки успехите в областта на литературата, той не спира да копнее и за приключенията във въздуха. Именно те подхранват и неговото писане.

Създаването на „Малкият принц“

През 1939 г. Екзюпери издава и третата си книга – „Земя на хората“, чиито сюжет е базиран на едно рисковано преживяване. След 20-часов полет, по пътя за Сайгон, Сент-Екзюпери катастрофира в пустинята Сахара. Всъщност полетът не е професионална задача, а резултат от надпревара. Сент-Екс и неговият навигатор се опитват да прелетят по-бързо от предишните авиатори по пътя от Париж до Сайгон за наградата от 150 000 франка. И двамата оцеляват при катастрофата, но се изправят пред трудната задача да оживеят без почти никакви запаси и вода в пустинята. След спасяването им, Екзюпери коментира накратко, че имали храна, с която да преживеят едва един ден. На третия ден започнали да халюцинират и за щастие на четвъртия ден животът им бил спасен от един бедуин, който ги намерил.

Това героично преживяване Екзюпери отразява и в началото на най-четената и превеждана книга на всички времена – „Малкият принц“. Книгата е илюстрирана и със собствени рисунки на летеца-писател, които са включени в повечето издания. В приказната история разказвачът е катастрофирал със самолета си в пустинята Сахара, където среща млад принц, дошъл далеч от планетата Земя. Докато пилотът поправя самолета си, момчето започва да разказва за своята планета-астероид, който е голям колкото къща и се казва B612 . На него има три вулкана и една роза. Малкият принц прекарва дните си, грижейки се за розата, като къса боабабовите дървета, които се опитват да растат на астероида. Според него, ако порастат, те биха разрушили малкия му свят и розата. Момченцето продължава историята, като споделя, че един ден решава да напусне астероида, за да види каква е останалата вселена. Посещава шест други астероида, на всеки от които живее възрастен, който има своите особености. Кралят, суетният, пияницата, бизнесменът, фенерджията и географът – във всяка глава от книгата малкият принц се среща с различен герой, който е алегория на даден парадокс от света на възрастните.

Като форма и жанр книгата няма аналог в световната литература. На пръв поглед приказка за деца, но всъщност история с дълбок философски смисъл за живота на хората. Вместо сложни структури, авторът използва обикновен език, но в същото време със силно изразена символика. А още по-интересна подробност е, че образът на малкото момче е дълбоко автобиографичен, макар в същото време да е разграничен от възрастния автор-летец. През 1940 г. в почивките между престрелките и боевете с нацистите, Екзюпери често рисува на лист хартия момче с дълъг шал, какъвто носи както Малкият принц, така и самият Сент-Екзюпери. Въпреки тъгата по детската чистота, Екзюпери е изцяло прототип на разказвача в книгата. Разказвачът на историята се опитва да разсъждава и да се държи като дете, осъзнавайки обаче, че това е невъзможно, защото колкото повече се опитва да извика детето в себе си, толкова повече разбира, че го е загубил завинаги. „Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят“, казва Екзюпери. В майсторския си разказ пилотът-летец споделя простите и в същото време изключително важни мъдрости, които възрастните забравят, когато пораснат. Именно, защото описва безумията на човечеството книгата се превръща в най-значителния успех на Сент-Екзюпери и световно популярна творба, не само след публикуването си, но и в наши дни. С прелистването на всяка следваща страница всеки се убеждава, че „Малкият принц“ е за малките и пораснали деца.

Година, след издаването на романа за златокосото момче, Екзюпери изчезва, но този път завинаги. В един ясен, летен и горещ ден – 31 юли 1944 г., Втората световна война още не е приключила, а Сент-Екзюпери потегля със самолет на разузнавателна мисия. Отлита от въздушната база в Корсика, но така и не се връща. На 1 август една жена съобщава, че в залива близо до Тулон е видяла самолетна катастрофа. Няколко дни по-късно е намерено тяло с френска униформа, което не може да бъде идентифицирано. Дълги години след това се провеждат опити да се открие падналият самолет на Екзюпери и да се разбере дали намереното тяло е неговото. През 1998 г. Южно от Марсилия един рибар намира сребърна гривна. Върху нея са гравирани имената на Сент-Екзюпери, на неговата съпруга и на издателите му Рейнали и Хичкок. Две години след този случай, отново близо до Марсилия, водолаз открива останките на самолет Р-38 Lightning, с какъвто е летял Екзюпери. Останките са извадени чак през 2003, а на следващата година френският отдел за подводни археологични изследвания потвърждава, че това наистина е самолетът на Антоан дьо Сент-Екзюпери.