„Зигмунд Фройд“ е третата част от трилогията „Изцеление чрез духа“, излязла през 1931 г. В центъра на повествованието на Стефан Цвайг са биографиите на Франц Антон Месмер, Мери Бейкър-Еди и Зигмунд Фройд – личности, които всеки в своето време и в своята област, се опитват да търсят лек за тялото чрез душата.
Цвайг е един от първите немски писатели, който признава влиянието, оказано му от Фройд, и който в собствените си творби се занимава с написаното от австрийския невролог. Самият той ходи на консултации в прочутия кабинет на „Берггасе“19. Целта на студията му не е описание на учението на Фройд, много повече писателят се интересува от просветителската дейност на лекаря и изказва възхищението си от силния му характер.
Биографите на Цвайг разглеждат есето като вид самоанализа, стъпила върху принципите на психоанализата на Фройд.
