Смях, смях, смях, примесен с леки облачета тъга в сладкодумните разкази и преживелици на един от най-любимите комедийни актьори на България – Никола Анастасов.
„Ние, смешните артисти, носим със себе си невероятното проклятие да бъдем смешни и в болките си, и в успехите си, в което тайничко крием човешките си неволи.
Човек не може да спре времето, но паметта понякога изравя из потайните си кътчета влюбени очи, чудесни колеги, приятели и невероятно интересни хора.
Нито един актьор не може да изиграе всички роли, за които си мечтае, но като се обърна назад, все ми се иска да кажа: „Благодаря ти, съдба, че ми позволи да играя ролите, за които не съм и предполагал, че ще се появят пред мен“.