Сме ли смели и разни врели-некипели
КОЙ КАКВО СИ МИСЛИ
Гледа, мисли Рунтавелка –
лешници ли са звездите?
Зайо все тъй упорит е –
слънцето е златна зелка.
Не! Опашка е… съдрана! –
казва и се скрива Лиса.
А звездите май пчели са,
щом не спи навън Мецана.
Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в Кюстендил. Завършва руска филология през 1971 г. Работи в литературната редакция на Радио София, а по-късно в издателство „Народна култура“. Издател – „Нов Златорог“ (от 1990). Поет и есеист, член на българския П.Е.Н.-клуб, член-кореспондент на френската академия „Маларме“, член-учредител на движението “CAP A L’EST” на поетите-франкофони (Братислава, Словакия). Кирил Кадийски е автор на книгите: „Небесни концерти“ (1979), „Ездач на мраморни коне“ (1983), „Пясъчно време” (1987), „Перо от феникс и други стихотворения“ (1991), „О кой“ (1994), „Поезия“ (1995), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета“ (2001), “Green” (2002), „Черепът на Йорик и други стихотворения” (2004). Превежда от френски – Вийон, Молиер, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Аполинер, Сандрар, и руски – Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Пастернак. Автор е на единствената книга с палиндроми в българската литература „Още нещо“ и на поетическата антология „От Вийон до Виан“. Негови книги са издавани във Франция (9 поетични книги), Испания, Гърция, Сърбия, Румъния.
Стиховете му са превеждани на английски, немски, италиански, полски, словашки, унгарски, руски, белоруски, украински, турски, македонски. Кирил Кадийски е носител на редица престижни награди, сред които са: „Иван Франко“ – Украйна, „Голямата европейска награда за поезия“ – Румъния, „Макс Жакоб“ – Франция.
