След опустошителна война с НАТО, имперска Русия е сложила край на естонската независимост, естонците са се превърнали в мижаво малцинство в собствената си родина, залята от преселници от Изтока, а шареното ново население е изключително криминално по своя характер. Това е паралелната реалност (или пък близкото бъдеще?), в която е поставено действието на романа „Дискотека „Гогол“ от естонския писател Пааво Мацин, отличен с Европейската награда за литература (2016).

И все пак книгата не се фокусира върху този национален апокалипсис, а по-скоро върху внезапната поява в пасторалния градец Вилянди на възкръсналия от мъртвите класик на руската литература Н. В. Гогол, към чийто образ авторът добавя елементи от Иисус, Воланд, и дори Голема. Както може да се очаква, говорещият в притчи Голем-Гогол докарва локалния интелектуализъм до точката на кипене и обръща с краката нагоре живота на маскарадното общество на Вилянди.

„Дискотека „Гогол“ е едновременно антиутопия и пародия на антиутопичното, а самият Пааво Мацин отбелязва, че докато е пишел книгата, е изпитвал един вид колективен психологически страх от подобен бъдещ сценарий: усещане, бъкащо от изключително гоголевски фантоми и герои.